Честита Баба Марта!

Легендите за произхода на мартеницата са много, но общо взето, са вариации на следния сюжет: Хан Кубрат имал петима синове и една дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта му обаче синовете му бързо забравили тази повеля и били победени хуните, които взели Хуба в плен. Братята тръгнали да търсят нова земя за българите, а сестра им зачакала новини от тях. Добрата вест дошла в началото пролетта в писмо, донесено от сокол.

В това писмото Аспарух съобщавал, че е намерил чудесно кътче на юг от река Дунав и българите, тръгнали с него, ще се заселят там. Хуба успяла да избяга и намерила новата земя, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Когато пристигнала в новата страна обаче, била пронизана от вражеска стрела и кръвта й обагрила конеца. Има и вариант, в който Хуба пратила при Аспарух лястовичка, към крака на която с бял конец била привързана китка. По време на дългия си полет птичката била ранена и част от белия конец била обагрена с кръвта й.

Така или иначе се счита, че получавайки червено-белия конец, Аспарух започнал да връзва по ръцете на войниците си нишки в тези цветове – като символ на единството, завещано от Кубрат.